Сливенското село Самуилово е едно от най-известните на територията на югоизточна България. В непосредствена близост до водите на река Тунджа, населеното място отстои на само дванадесет километра от областния град. Освен Тунджа, тук се намират водите и на Асеновска река, а селото е разположено между двата водни басейна. За областта селото е най-голямо, тъй като наброява население от общо 2 800 жители. Най-добре развити са два стопански отрасъла в лицето на овощарството и производството на зърнени култури. Най-отглежданите плодни насаждения са ябълките и прасковите. От историческа гледна точка обаче селото се появява сравнително късно на картата на България. Едва през 40-те години на миналото столетие се появяват писмени записки, а иначе селищно образувание на мястото на сегашното село може би е имало в периода първи или втори век, като доказателство за това е една плоча. Плочата е направена в чест на стар и древен храм, а надписът върху нея се пази от частно лице.
В началото на седемнадесети век името на днешно Самуилово се споменава, но с турското си наименование - това става през 1609-та година. През 1666-та излиза в още един научен труд, и то на Българската академия на науките. Книгата носи заглавието Наименования на българските селища в турски документи. Официално през 1934-та селото получава името, с което го познаваме днес, включително и жителите на цялата област Сливен. До 80-те години обаче, когато настъпват редица административни реформи в цялата страна, статутът на населеното място е единствено на община. За допълнителна информация относно историята на населеното място много допринасят двама мъже, родени тук. И двамата имат фамилно име Желязков, но не се знае дали не става въпрос за съвпадение или пък имат роднинска връзка. Единият е журналистът Желязко Желев, докато другият е значително по-добре познат. Петър Желев е учител в местното училище и допринася много с дейността си за образованието на децата. Съвсем наскоро пък се отбеляза поредният ежегоден събор. По традиция събитието е насрочено за трети юни, когато по стар стил се отбелязва празникът на светците Константин и Елена. Свързваме този празник с нестинарите и танците край запалената жарава, където танцуващите влизат боси.
Природните забележителности не са непознати за село Самуилово, като най-известен е паркът със защитени вековни дървета от рода на дъбовете. Освен това само тук може да се види сравнително голяма колония от бели щъркели. Те гнездят в короните на дърветата, а това е повод за създаване и на институция, известна като Музей на щъркела.Редовни посетители тук са не толкова възрастни хора, а деца и ученици. Музеят предлага разнообразна информация за живота и навиците на различните видове щъркели. Ето защо любителите на животните са на точното място и могат по всяко време да се възползват от удобствата на сградата. Тя включва оборудване с компютри и богат снимков материал на щъркелите.На първо време музеят се разполага в една от стаите на кметската итституция, а по-късно е взето решение да се използва старата лятна естрада. Тя е разположена в самия парк, близо до информационните табели и платна за видовете щъркели.
